Изборът на храна за домашния любимец често започва с привлекателна опаковка, обещание за високо съдържание на месо или надпис като „натурална“, „премиум“ и „без зърнени култури“. Истински важната информация обаче се намира върху етикета.

Разчитането на етикета на храната за кучета и котки ни помага да разберем какво действително съдържа продуктът, за какви животни е предназначен и дали отговаря на индивидуалните потребности на нашия любимец. Това е особено важно при подрастващи, кастрирани или възрастни животни, както и при кучета и котки с чувствително храносмилане, алергии или склонност към напълняване.

В това практично ръководство ще разгледаме основните части на етикета и ще ви покажем как да сравнявате различни храни по-информирано.

Защо е важно да четем етикета на храната?

Две опаковки могат да изглеждат почти еднакво, но да имат съществено различен състав, хранителна стойност и предназначение. Цената, известността на марката и дизайнът не са достатъчни, за да определим коя храна е най-подходяща.

Етикетът може да ни помогне да установим:

• За какъв вид и възраст животни е предназначен продуктът;

• Дали храната е пълноценна или допълваща;

• Кои са основните й съставки;

• Какви са количествата протеини, мазнини и влакнини;

• Колко храна трябва да получава любимецът;

• Има ли съставки, към които той проявява чувствителност;

• Как трябва да съхраняваме продукта.

Важно е да разглеждаме информацията като едно цяло. Нито процентът протеин, нито позицията на отделна съставка могат самостоятелно да покажат качеството на храната и дали тя е подходяща за домашния ни любимец.

Пълноценна или допълваща храна?

Едно от първите неща, които трябва да проверите е дали продуктът е обозначен като „пълноценна храна“ или „допълваща храна“.

Пълноценната храна е създадена да осигурява необходимите хранителни вещества за посочения вид и етап от живота, когато се дава според указанията на производителя. Тя може да бъде основната ежедневна храна на кучето или котката.

Върху опаковката обикновено е уточнено дали продуктът е предназначен за:

• Кученца или котенца;

• Възрастни животни;

• Кучета или котки в напреднала възраст;

• Кастрирани любимци;

• Определен размер или порода;

• Животни със специфични хранителни потребности.

Допълващите храни не са предназначени сами да осигуряват цялото необходимо хранене. В тази категория често попадат лакомства, топинги, бульони и някои консервирани продукти.

Ако давате допълваща храна като основна за продължителен период, хранителният режим може да стане небалансиран. Затова винаги проверявайте обозначението, дори когато продуктът прилича на стандартна консерва или пауч.

Как да разчитаме списъка със съставките?

Съставките обикновено се изписват в низходящ ред според количеството, използвано при производството. Това означава, че първата съставка е вложена в най-голямо количество, следвана от втората и така нататък.

Не бива обаче да оценяваме продукта само по първата дума в списъка. Прясното месо например съдържа значително количество вода и теглото му намалява при обработка. Дехидратираният животински протеин съдържа по-малко вода и може да бъде по-концентриран източник на белтъчини.

Търсете ясно посочени източници на протеин

Формулировки като „пилешко месо“, „сьомга“, „агнешки протеин“ или „дехидратирано пуешко месо“ дават по-конкретна информация от общи обозначения като „месо и животински продукти“.

По-конкретният състав е особено полезен когато любимецът има известна непоносимост към определен животински протеин. Общото наименование обаче не означава автоматично, че храната е некачествена. То просто предоставя по-малко подробности на потребителя.

Какво означава процентът месо?

Надписът „с месо“ не показва непременно общото количество животински съставки в продукта. Посоченият процент може да се отнася само до конкретното месо, изобразено или споменато върху опаковката.

Когато сравнявате продукти, проверете:

• Дали процентът се отнася до прясно, сушено или общо количество месо;

• Дали са посочени няколко животински източника;

• Дали присъстват дехидратирани протеини;

• Дали храната съдържа и растителни източници на протеин.

По-високият процент месо не е единственият критерий за добра храна. Значение имат усвояемостта, балансът на хранителните вещества и потребностите на конкретното животно.

Трябва ли да избягваме зърнените култури?

Оризът, царевицата, пшеницата, овесът и други зърнени култури осигуряват въглехидрати, енергия и понякога влакнини. Присъствието им не прави автоматично храната неподходяща.

Храните без зърно обикновено използват други източници на въглехидрати - например картофи, грах или леща. Следователно „без зърно“ не означава „без въглехидрати“, нито непременно „по-здравословно“.

Ако кучето или котката няма доказана чувствителност към конкретна съставка, няма универсална причина всички зърнени култури да бъдат изключвани. При съмнение за хранителна алергия е добре режимът да бъде определен съвместно с ветеринарен лекар вместо да се сменят произволно различни храни.

Какво представляват аналитичните съставки?

Разделът „Аналитични съставки“ или „Аналитичен състав“ показва основните хранителни показатели на продукта. Най-често ще видите суров протеин, сурови мазнини, сурови влакнини и сурова пепел. При мокрите храни обикновено е посочена и влажността.

Суров протеин

Протеинът подпомага поддържането на мускулите, тъканите и множество процеси в организма. Посоченият процент показва общото количество протеин, но не разкрива самостоятелно неговия произход, качество и усвояемост.

Затова процентът трябва да се разглежда заедно със списъка на съставките и предназначението на храната.

Сурови мазнини

Мазнините са концентриран източник на енергия и участват в усвояването на мастноразтворимите витамини. Те допринасят и за доброто състояние на кожата и козината.

По-активните животни може да се нуждаят от по-енергийна храна докато при кастрирани, по-малко активни или склонни към напълняване любимци е важно да следим не само процента мазнини, но и общата калорийност.

Сурови влакнини

Влакнините подпомагат нормалната работа на храносмилателната система и могат да допринесат за чувството за ситост. Различните източници и количества влакнини имат различно действие затова по-високият процент не е непременно по-добър.

Сурова пепел

Това наименование често обърква стопаните. Суровата пепел не е пепел, добавена към храната. Тя показва приблизителното общо количество минерални вещества, което остава след лабораторно изгаряне на пробата.

Самият процент не е достатъчен за оценка на минералния баланс. При животни със заболявания на бъбреците или пикочните пътища е необходима ветеринарна преценка на цялостния хранителен режим.

Влажност

Влажността е особено важна при сравнението между суха и мокра храна. Консервите и паучовете съдържат значително повече вода, затова процентите на протеин и мазнини върху етикета изглеждат по-ниски.

Например мокра храна с 10% протеин не може директно да бъде сравнена със суха храна с 25% протеин. За точно сравнение показателите трябва да бъдат преизчислени спрямо сухото вещество.

Формулата е:

Процент на сухо вещество = 100 – процент влажност

След това:

Хранително вещество върху сухо вещество = посоченият процент ÷ процента сухо вещество × 100

Това изчисление позволява по-реалистично сравнение между храни с различно водно съдържание.

Какво означават добавките върху етикета?

Добавките могат да бъдат витамини, минерали, аминокиселини, антиоксиданти, консерванти или вещества, подпомагащи качествата и стабилността на продукта. Думата „добавки“ не означава непременно нещо вредно или излишно.

Към храната могат да бъдат добавени витамин D, цинк, мед, желязо, таурин и други важни хранителни вещества, за да бъде постигнат необходимият баланс.

Тауринът е особено важен за котките, тъй като организмът им не може да произвежда достатъчно количество за своите нужди. Това е една от причините котките да не трябва да бъдат хранени продължително с кучешка храна.

Проверете енергийната стойност и дневната дажба

Две храни с подобни аналитични показатели могат да имат различна калорийност. Ако енергийната стойност е посочена, тя обикновено се изразява в килокалории за килограм или за определено количество от продукта.

Таблицата с препоръчителната дневна дажба е добра отправна точка, но не е абсолютно правило. Реалното количество зависи от:

• Теглото и телесното състояние;

• Възрастта;

• Активността;

• Кастрацията;

• Температурата на средата;

• Здравословното състояние;

• Лакомствата и останалата храна през деня.

Наблюдавайте теглото и формата на тялото на любимеца и коригирайте порцията постепенно. Ако животното отслабва или напълнява без ясна причина, потърсете ветеринарен лекар.

Как да разпознаваме маркетинговите надписи?

Думи като „премиум“, „суперпремиум“, „холистична“ и „натурална“ звучат убедително, но не са достатъчни за оценка на продукта. Винаги проверявайте конкретните данни върху етикета.

Същото важи за следните твърдения:

• „Без зърно“ – може да е подходящо за някои животни, но не е универсален знак за по-високо качество.

• „Богата на месо“ – проверете точните проценти и вида на съставките.

• „За чувствително храносмилане“ – разгледайте източниците на протеин, мазнини и влакнини.

• „Хипоалергенна“ – подходящият продукт зависи от конкретната реакция и следва да се избира с ветеринарна помощ.

• „Light“ или „за контрол на теглото“ – сравнете калорийната стойност, а не само процента мазнини.

Лицевата страна на опаковката привлича вниманието, но списъкът със съставките, аналитичният състав и предназначението дават по-полезна информация.

Кучетата и котките нямат еднакви хранителни потребности

Котките са облигатни хищници и имат специфична нужда от хранителни вещества като таурин, предварително образуван витамин A и арахидонова киселина. Кучетата имат различна хранителна физиология и техните формули са съобразени с други пропорции.

Затова не използвайте кучешка храна като постоянна храна за котка или обратно. Еднократното похапване от чуждата купичка обикновено не е основание за тревога, но продължителното хранене с продукт за друг вид може да доведе до хранителен дисбаланс.

Бърз чеклист преди покупка

Преди да добавите нова храна в количката, проверете:

1. За куче или котка е предназначена?

2. Подходяща ли е за възрастта и жизнения етап?

3. Пълноценна или допълваща е?

4. Кои са първите няколко съставки?

5. Ясно ли са посочени източниците на животински протеин?

6. Какви са протеинът, мазнините, влакнините и влажността?

7. Каква е калорийната стойност?

8. Има ли съставка, към която любимецът е чувствителен?

9. Каква е препоръчителната дневна порция?

10. Как трябва да се съхранява продуктът след отваряне?

Как да преминем към нова храна?

Дори внимателно избраната храна може да причини временно стомашно неразположение ако бъде въведена рязко. Обикновено преходът се прави постепенно за около 7-10 дни, като количеството на старата храна намалява, а новата се увеличава.

Наблюдавайте апетита, изпражненията, състоянието на кожата и козината, енергията и теглото. При повръщане, продължителна диария, силен сърбеж, отпадналост или отказ от храна се свържете с ветеринарен лекар.

Често задавани въпроси

Първата съставка трябва ли винаги да бъде месо?

Не непременно. Позицията е важна, но трябва да се отчита формата на съставката, нейното водно съдържание и цялостният състав. Прясното месо и дехидратираният животински протеин не могат да бъдат сравнени само по мястото им в списъка.

По-високият протеин означава ли по-качествена храна?

Не. Процентът не показва сам по себе си произхода и усвояемостта на протеина. Важни са източниците, балансът на формулата и индивидуалните потребности на животното.

Беззърнената храна по-добра ли е?

Не за всяко животно. Тя може да бъде подходящ избор в определени случаи, но липсата на зърно не е автоматична гаранция за качество.

Може ли една и съща храна да е подходяща за всички домашни любимци?

Не. Възрастта, размерът, активността, кастрацията, здравето и индивидуалната поносимост влияят върху избора. Храна, която се отразява отлично на едно животно може да не е оптимална за друго.

Заключение

Умението да разчитаме етикета на храната за кучета и котки ни помага да правим по-информиран избор вместо да се доверяваме единствено на рекламни послания. Започнете с предназначението на продукта, проверете дали е пълноценен. Разгледайте съставките и аналитичните показатели, а след това съобразете енергийната стойност и дневната порция с нуждите на своя любимец.

Не търсете една „перфектна“ съставка или универсална формула. Най-добрата храна е тази, която осигурява балансирано хранене, подходяща е за конкретното животно и се понася добре от него.

Разгледайте нашите предложения за храна за кучета и храна за котки като използвате наученото от етикета, за да откриете подходящия продукт. Ако любимецът има заболяване, хранителна алергия или специални потребности, обсъдете избора с ветеринарен лекар.